Какво щеше да бъде състоянието на климатичната криза без Първата световна война?Може би първата конференция за климата нямаше да се състои в Рио през 1992 г., а в Стокхолм през 1932 г. Може би днес изменението на климата вече щеше да е до голяма степен решен проблем.Първата световна война, подготовката за Втората световна война, Втората световна война и Студената война ангажират много учени и инженери. В разработването на оръжия са вложени огромни суми пари и труд. Без Първата световна война и нейните последици, Втората световна война и Студената война световните военни разходи вероятно щяха да бъдат само с 1/3 по-високи днес. Причината за Студената война между Запада и Източния блок е, че Германия довежда в Русия комунистическия лидер Ленин, който живее в изгнание в Швейцария. Без този военен акт от страна на Германия Русия щеше да се превърне в конституционна монархия без потенциал за конфликт. Може би икономическият балон щеше да се спука по същото време - Черния петък на 1929 г. Сванте Арениус излага теорията за парниковите газове още през 1895 г. Без Първата световна война тя може би е щяла да бъде възприета много по-сериозно. Достатъчно сериозно, за да се организира първата международна конференция за климата в негова чест в Стокхолм през 1932 г. Техническите възможности през 1932 г. са били вятърна енергия, слънчеви колектори и топлоизолация. Това е добро начало. По онова време липсваше техническо развитие:
Незаменими - от миниатюрните транзистори, които се намират в милиарди в интегралните схеми, до транзисторите в силовата електроника, където се превключват мегавати. Незаменими в инверторите и DC-DC преобразувателите. Първият патент за това е от 1925 г., но по това време все още не е възможно да се произвежда. Едно от най-решаващите оръжия през Втората световна война е разпръсквачът. Разработването на схема, базирана на тръби, която да издържа на ускорение в цевта на оръжие, е било изключително техническо предизвикателство. Стопяемият предпазител позволил на САЩ да защитят много по-добре корабите си от атаките на японските бомбардировачи. В европейския театър на военните действия първата употреба е в "Битката за Булгера", известна от германска страна като "Битката за Булгера". Това щеше да е много по-лесно с транзистори. Ако през 1943 г. беше възможно да се използват транзистори за тази цел, САЩ щяха да направят всичко възможно, за да разработят тази схема с транзистори вместо с лампи. Поради това времето на разработката не би било по-различно.
Технологията на батериите по онова време е толкова слаба, че електрическият автомобил отстъпва на много примитивни двигатели с вътрешно горене. Нека разгледаме двигателя на Ford T в сравнение със съвременната технология на двигателите. Огромна разлика в производителността и ефективността. Триумфът на съвременните електрически автомобили започна през 2013 г. с Tesla S. 600-килограмова батерия с 85 kWh. Нека си представим това с 600-килограмова оловно-киселинна батерия. В нея са вложени около 24 kWh. Но оловните батерии изобщо не обичат две неща: дълбокото разреждане и високите токове. Извличането на 48 kW би било сериозна злоупотреба с батерията. Разреждането до по-малко от 50 % също би било такова. Аз самият тествах електрически скутер с оловни батерии в продължение на 17 300 км от 2006 до 2009 г. По време на тези 17 300 км разбих 3 оловни батерии от пробег 60 км до по-малко от 20 км. Затова от личен опит разбирам, че по онова време недостатъчната технология на батериите е причина за гибелта на електрическите автомобили. Първите електрически автомобили с литиеви батерии са тествани едва след 1990 г. Може би това е можело да бъде постигнато едно или две десетилетия по-рано, заедно с много по-бързо увеличаване на производството.
Първият фотоволтаик има 6% ефективност през 1954 г. Дотогава развитието вероятно е щяло да бъде същото. Само че щяха да бъдат инвестирани много повече средства в изследвания и производство. По този начин глобалното производство от 400 GW през 2023 г. щеше да бъде постигнато две десетилетия по-рано.
Разработването на бомбардировача B 29 е толкова скъпо, колкото и разработването на атомната бомба. В един друг свят цялата тази развойна дейност можеше да бъде вложена в разработването на вятърни турбини. Вятърните турбини, топлинните слънчеви колектори и топлоизолацията щяха да бъдат основата за намаляване на емисиите на CO2 през първите три десетилетия след първата конференция за климата през 1932 г. След това към тях се добавят фотоволтаиците и преминаването към електрически автомобили.
Без Първата световна война светът щеше да е с около 20 години напред в овладяването на климатичната криза. Само с 20 години, защото решаващите технологии са възможни едва от средата на 20-и век. Надявам се, че това не са били 20 години, които са решили всичко. |
